Разходка до северното Черноморие без деца

Ден 1

Миди, жега и малко релакс

Юни е перфектният месец за някоя разходка с опознавателна цел на малко по-далечна дестинация. За разлика от Юли и Август жегите са поносими и се издържа на слънце. Северното Черноморие не е точно Малдивите, но има какво да се види. Схемата беше предварително начертана: пишем понеделник за почивен, хвърляме куфарите в багажника и събота сутрин палим колата в посока Шабла и Каварна. Най-важният детайл? Без деца. Пълна тишина и спокойствие.

Точно в 12:00 ч. стомасите алармираха и акостирахме на първа точка: Мидената ферма (Дълбока). Хапнахме стабилно, духаше приличен бриз, гледката към морето – топ.

Понеже вкъщи се гледа "Игри на волята", нямаше как да пропуснем прословутия Изолатор до Дуранкулак. Това се оказа най-северната точка на трипа ни. Часът беше 13:20. Вътре е такъв парник, че ако те затворят за два часа, сигурно ще излезеш с три кила по-лек. Намира се точно до Дуранкулашкото езеро.

След това обърнахме курса на юг по крайбрежния път към Тюленовските скали. Жегата вече ни натисна сериозно, а плаж наблизо – никакъв. Там направих и първата тактическа грешка за деня: бях облякъл черна тениска.

Веднага след Тюленово дойде ред на Камен бряг и прословутото "Огънче", което гори от десетилетия благодарение на изтичащ газ. Мястото е сборен пункт за Джулай Морнинг, но наоколо има и няколко надгробни плочи на хора, подценили скалите и бирите – сериозно напомняне, че селфитата там изискват повишено внимание.

Някъде в района "срещнахме" и паметника на Джон Лоутън – легендата на Uriah Heep, добре познат в България!

Към 15:40 ч. се довлякохме до археологическия резерват Яйлата. 

Оказа се, че за да го извървиш целия, ти трябва половин работен ден – нещо, за което нямахме никаква идея. Мястото е пълно с история от VI хилядолетие пр.н.е., пещери и антични зидове. Успяхме да видим крепостта, скалните жилища и дори една местна костенурка, но скалната църква някак сме я подминали в умората.

За капак на деня се пуснахме към залива Болата. Имахме само час за него, което си е грях. Мястото е уникално – червени скали, плитка вода, но и гъсто населено от семейства с надуваеми дюшеци и пищящи деца. Плюсът е, че се стига с кола право до пясъка.

Отседнахме в Кранево – хотел "Александра Палас", на 300 метра от плажа и близо до търговската улица. Стаята – широка и чиста, с гледка към басейна. Храната на блок масата беше "абе става", но истинският жокер беше бирата по 1 евро.

Последва разходка до плажа, нощно топване в морето и нелегално превземане на шезлонгите на първа линия, без никой да ни иска такса.

Ден 2

80 евро за минута кеф и шахматна инвазия

В неделя сутрин бяхме планирали малко адреналин за разбуждане – Зиплайн Топола Скайс. Става въпрос за тролей, който стартира от 110 метра височина над морето и се води най-дългият в България.

Финансовата равносметка: 50 евро за две спускания плюс още 30 евро, за да ни заснеме дрон как викаме от кеф. Цялото удоволствие трае под минута, а после те връщат обратно горе цели 10 минути. Става и за деца, ако си падат по екстремното. Направихме и едно кръгче из самия комплекс Топола Скайс, пълен предимно с румънци.

Към 10:30 ч. бяхме пред пещерата „Порталът“ (между Тюленово и Камен бряг). Има си отбивка от асфалта, а черният път е напълно проходим за обикновена кола, без да се налага да звъниш после на майстор. Пещерата наистина си заслужава.

За неделния следобед нямаше нищо планирано, освен релакс на басейна в хотела. Пълна тишина и спокойствие, докато към 16:00 ч. пред басейна не се изсипаха над 40 деца от шахматния клуб на ЦСКА София. Дотук с релакса може би. 

Ден 3

В понеделник запалихме обратно към Русе, но решихме да минем през Златни пясъци и Варна. От години подминаваме табелата за Аладжа манастир и този път решихме най-накрая да отметнем и тази дестинация.

„Аладжа“ значело „пъстър“ на арабски/персийски. На входа има музей, откъдето тръгва една 700-метрова екопътека към катакомбите. 

Самият манастир е изкопан директно в отвесната скала.

След като приключихме с манастира, решихме, че няма как да подминем Варна просто така. Минахме през крайбрежната за една бърза, уж разтоварваща разходка по плажната ивица, колкото да кажем, че сме видели и градския плаж. 

След това обаче последва задължителната спирка в "Делта Планет Мол".

Там схемата беше отработена до съвършенство – бързо зареждане с пица от Pizza Lab, едно бързо кафе от Billa и за десерт – сладолед от Ikea. Разбира се, не се разминахме само с ядене – направихме едно леко преобразяване на гардероба!