Преход до хижа Рай и изкачване на връх Ботев

Връх Ботев си е класически преход, няма какво да си говорим. Тъй като миналата година аз и Радостина го изкачихме от север през хижа „Плевен“, а малко преди това аз и Теодор направихме еднодневен преход до хижа „Рай“, тази година планът беше тримата да покорим Ботев през Калофер. В един ден цялото това приключение от юг щеше да ни разкаже играта, затова решихме да преспим на хижата. Само че в събота, през летните месеци, там е по-населено от центъра на Русе, затова две седмици по-рано извадих късмет и запазих нощувка за петък вечер: трима възрастни и един 11-годишен ентусиаст. Аз, Радостина, Теодор и един приятел от фитнеса - Божидар Русанов.

Ден 1

хижа Рай и Райското пръскало

Тръгваме, както винаги, от Русе в 8ч. Без спиране и без излишно влачене по пътя, в 12 бяхме в Калофер за по едно кафе и бързо хапване на крак, а в 12:40 горе на Паниците. Имаше само 4-5 коли, което си беше направо подозрително спокойно.

От Паниците до хижа „Рай“ са около 10 километра. Извъртяхме ги за 3 часа и 40 минути, като в това число влизат около 40 минути пуфтене и почивки. Денивелацията е точно 800 метра – от 760м и финишираш на 1440 м. горе на хижата.

Първите 40 минути те посрещат с малко по-сериозно изкачване нагоре в гориста местност.

След това излизаш на една широка, открита пътека, богато декорирана с кравешки изпражнения. Времето обаче беше с нас – леко облачно, тук-там даже ни препръска, та не прегряхме. За голямо мое разочарование установих, че легендарният ван, от който преди време се купуваха вафли и вода, е изчезнал. За сметка на това имаше озвучение на камбани на крави през не малка част. 

Кратка консултация Бяла крава :)

В 14:20 ч., след като бяхме качили близо 400 метра височина и изминали 6 км, направихме първата по-сериозна почивка на една дървена маса с пейки и българския трибагреник зад нас.

Последва малко спускане в гората, където след 20 минути стигнахме чешмата „Мечата глава“ за зареждане на привършващите запаси от вода. Към 8-мия километър влязохме в последната горска права – 2 километра с 250 метра денивелация, които взехме за по-малко от час.

Тук замалко да ме сурвакат Чешма "Меча глава"

Още малко ходене на открито и в 16:20 ч. акостирахме на хижата.

Почивката беше задължителна, защото от хижата до самото Райско пръскало има още километър и денивелация от 180 метра, която след целия преход ти се струва като изкачване на Еверест.

Параклиса до хижата Една нова приятелка Новата профилна снимка :D Thumbs up!

Най-високата точка на водопада, до която се довлякохме, беше на 1610 м. Гледките към билата обаче наистина си заслужават, а пръските на водопада се усещаха от далеч. Горе е страхотна прохлада – перфектно място за снимки. Цялото упражнение нагоре-надолу ни отне час и 20 минути, от които чисти 20 минути отидоха за почивка и позиране.

Баш под водопада! Ох баня, ох кеф!

Ден 2

Тарзановата пътека и връх Ботев

Сутринта станахме в 7:00 ч. Според стандартите на планинарите направо сме се успали, затова в 7:50 ч. вече бяхме стегнали раниците за нагоре. От хижата до върха предстояха 4.5 км и малко над 900 метра катерене. Издрапахме ги за 3 часа с прилично количество почивки. По целия маршрут сянка няма – само слънце и баир.

Първият километър и половина е тясна пътечка, след което започва истинският купон – Тарзановата пътека. Един час катерене по скали и въжета. 

Нагоре не е чак толкова страшна, но си иска сериозно внимание, независимо дали си на 11 или на 40+ години. След въжетата следва едно протяжно, плавно изкачване, кратка почивка на единствената "чешма" и едни финални, адски трудни 700 метра до самия връх Ботев.

В 10:50 ч. бяхме горе. Тук е критично важно времето да е чисто, но ние, разбира се, изтеглихме късата клечка – посрещна ни 12-градусов студ, вятър и гъсти облаци. Нищо де, хапнахме набързо в станцията, защото истинското изпитание тепърва предстоеше: слизането директно до Паниците.

Тръгнахме надолу в 11:45 ч. Минахме Тарзановата пътека на задна скорост, като през цялото време се разминавахме с групички, качващи се нагоре. Към 14:15 ч. се добрахме обратно до хижа „Рай“ и тогава разбрах защо в събота и неделя там не е препоръчително да се ходи. Всичко беше заето – маси, трева, камъни, опашки за чешмата.

Нямаше време за губене, защото планът беше да слезем привечер, да се настаним и да вечеряме в Калофер. Надолу обаче коленете ми започнаха да изпращат сигнали. Последното слизане към Паниците беше чист мазохизъм. За разлика от предния ден, слънцето ни напече като в Сахара и умората си каза думата. Без слънцезащитен крем с висок фактор си обречен на изгаряне.

Когато стигнахме колата, бях направо размазан. Равносметката за деня: 14.5 км ходене и 1700 метра отрицателна денивелация. Заковахме хронометъра на точно 6 часа с почивките. Паркингът на Паниците беше претъпкан до дупка.

Бях резервирал в къща за гости „Пройнови“. Намира се на майната си в края на Калофер и след това чудовищно слизане от Ботев, идеята да ходим пеша до центъра беше абсурдна. Поне стаите бяха чисти, спретнати и тихи. 

За вечеря седнахме в механа „Калоферска къща“ – беше уникално вкусно, цените – прилични. Един съвет: звънете по-рано за резервация.

Ден 3

Предстоеше пътуване обратно за Русе. Освободихме стаите рано за последна разходка до центъра на Калофер за закуски и кафе. 

На прощаване! Колко близо изглежда...

Първата спирка беше Етнографски Комплекс "Дамасцена". Намира се преди входа за село Скобелево. Честно казано, комплексът надмина очакванията ми – изключително подредено, чисто и приятно за разходка (пък и се ходи по равно).

Джентълмен с Бай Ганьо Всичко е цветя и рози! Този много кълве!

Вече в селото се намира Щраусовата ферма, за която научихме от Божката. Има символична входна такса, която включва 30 минутна беседа от собственика на фермата. Науичихме много за щраусите. За десерт изядохме по един крем карамел (от щраусови яйца).

Адски вкусен крем-карамел!

За финал решихме да прескочим през Етъра за бърза разходка и последващо хапване. Не че не бяхме ходили десетки пъти там, но все пак.