Преход до хижа Козя стена, хижа Васильов и околните върхове

За първия уикенд на Юли планът е да направим еднодневен преход до хижа Козя стена и околните върхове, а на следващия ден по-лека разходка около село Рибарица и хижа Васильов.

Точно преди 3 години хижа Козя Стена даде началото на тези страхотни приключения по чукарите. И тогава, и сега решаваме, че ще вървим по класическия и значително по-труден маршрут от хижа Хайдушка песен. Много хора избират "лесното" през Беклемето (прохода Троян / Кърнаре). Този път компания ни правят Ани и Тони, за които това са първи стъпки в Стара Планина. 

Ден 1

хижа Козя стена и връх Баба

Отново тръгваме от Русе в 8:00 и за по-малко от 3 часа сме в Троян за бързо хапване и кафе. В 12:00 паркирам колата на паркинга на хижа Хайдушка песен, от където тръгват две пътеки - за хижа Ехо и хижа Козя стена. Ние хващаме пътеката със зелената маркировка. Има вариант да се тръгне и от село Чифлик по жълта маркировка, като двете пътеки после се събират.

Равносметката до хижата: около 4.5 км по трак, тръгва се от 910 м надморска височина и се финишира на 1570 м. Взехме го за почти 3 часа.

Началото е дадено в 12:20 и определено е истинско изпитание. Първите 3 километра (около 2 часа) са стабилен, безмилостен баир изцяло в гората, където спиранията за въздух са по-чести от рекламите по телевизията.

Излиза се на сравнително равен участък на открито, откъдето до паметника на Петко Дачев са още 30-40 минути.

От там нашата пътека се слива с тази от Беклемето и за още 10-15 минути умерено темпо се стига до хижата. Ние се забавихме малко, така че с повече тренинг и опит може да се спести половин час.

В 15:20 вече сме на хижата, която в последствие разбрах, че се държи от ТД "Академик" - Русе. Последва бърза 30-минутна пауза за презареждане и снимки, защото графикът притискаше, а искахме да качим и няколко върха наблизо.

Връщаме се до паметника и хващаме подбилната пътека в посока Беклемето. След час ходене и финални 10 минути катерене, стигаме първата цел – връх Боба. На много места към върха видяхме прословутия Еделвайс. Искаше ми се да стигнем и до самия връх Козя стена, но щеше да ни коства ценно време.

За да направим кръгов маршрут, решаваме на връщане да минем по самото било и да отметнем връх Кучето. Чисто приятелски съвет: тоя връх изобщо не си заслужава, дори няма свястна маркировка горе.

От него има два варианта – или да се връщаме обратно към паметника, или да цепим напряко по зимната пътека с металното въже. Избираме второто, което през лятото се оказва меко казано тъпа идея – 400 метра слизане на спирачки по въжето, само надолу. 

Следват няколко часа сериозно слизане и в 19:30 ч. сме вече долу при колата за кратка реанимация до реката. Истината е, че този преход не е за един ден, ако искаш да си спестиш разглобяването – направете си нощувка на хижата.

След час и малко зад волана, преминавайки през Бели Осъм, Шипково, прохода Богоя, 3 сърни по пътя пристигаме в Рибарица. Седмица по-рано запазих две стаи в Хан Костина - много евтино и оказало се много приятно място.

Вечерята се готвеше на 50 метра от хана, а именно в ресторант/снек-бар "Рибарица" – силно препоръчвам, кухнята си я бива.

Ден 2

хижа Васильов и връх Васильов

Започваме деня около 8:00, с бърза закуска и кафе от близкия хранителен магазин. Правим няколко снимки на мястото за архива, стягаме багажа в колата и газ наобратно до прохода Богоя, откъдето тръгва пътеката за хижа Васильов.

Часът е 9:20. Маршрутът е кратът, тип приятна разходка в парка. Перфектен за деца и хора с мускулна треска. Около 3.5 км, с на места леки изкачвания, които изминаваме за час и десет минути. Пътят е широк и лесно проходим с висок автомобил, ако мързелът надделее.

Пристигаме сравнително рано за обяд, затова след кратка 15 минутна почивка, поемаме към връх Васильов.

Само 20 минути в посока и още 20 минути за релакс, снимки и боровинки и сме обратно на хижата за бърз обяд: Боб с манатарки и сок от бъз.

По машрута за навръщане, минаваме през местността "Гледката", преди село Шипково. Намира се на главния път и е интересна атракция за малки и големи.

Село Шипково пази емблематични спомени в моето съзнание. Преди повече от 30 години като малък изкарвах по няколко лета на бунгалата там. Решаваме да спрем да разгледаме минералния басейн, да хапнем нещо на скара и да изпием по едно кафе.