Изкачване на връх Марагидик с деца

Ден 1

Изкачване на вр. Марагидик

Марагидик отдавна беше в плановете ни - близо е, гледките са страхотни, не е много труден. Забелязахме как се откроява още преди няколко дена, като правихме прехода за връх Ботев и веднага влезе в плановете ни за тази година. Събрахме се 3 семейства - общо 7 възрастни и 3 деца - 11г., 10г. и 8г. Както обикновено - ранно ставане в 4:00, бърза закуска, кафе и тръгваме в 5:00 за Априлци (Острец). 

Паркирахме колите ето тук. Оставям маркер малко по-долу. Кратка подготовка и в 8:00 дадохме начало на похода. Маршрутът е кръгов и минава по пътеката за паметника на четата на Цанко Дюстабанов, след това изкачване до връх Марагидик, спускане до хижа Тъжа и обратно към Острец. Започва се от 695м. надморска височина. По пътя има 4 чешми.

В началото се върви по широк асфалтов път. Добра загрявка за краката. Реално до паметника няма почти никакво натоварване. Върви се в гора, сянката е добра.

След точно 2 часа ходене и близо 700 метра денивелация стигаме паметника. Вече сме на 1387м. надморска височина. Остават още 500м. денивелация до върха. Тук има предпоставки за добра почивка и закуска - пейки, вода. Полочин час отдих и продължихме вече към същинското изкачване. 

Тук вече нещата придобиха друг характер. Усеща се денивелацията, а и като добавим, че излязохме от гората, нещата станаха по-сложни. Кратките спирания за почивка зачестиха. Изкачването на върха от тази страна определено е по-стръмно и каменисто. Гледките започват да се открояват.

Като по часовник, след още 2 часа изкачване, в 12:00 бяхме на самия връх. 1889м. Оказа се по-остър от очакваното и място за голям наплив от хора нямаше. Нямаше и такива, затова след кратко изчакване направихме СНИМКИТЕ от Марагидик. От тук ясно и отчетливо, без особен зуум, се вижда връх Ботев и станцията.

Следваща спирка - хижа Тъжа (1530м надморска височина). Върви се на открито. Леко и приятно. За няма и час бяхме на хижата за следващата едночасова почивка и обяд. Часът е 13:20, градусите високи. На хижата има питейна вода. Малко по-надолу има чешма, така че не препълвайте шишетата с вода.

Понамалихме провизиите и тръгнахме към клуб-хижа Табите. Върви се около 20 минути само на открито по равен участък. 

Чешмата е на 10-15 минути от Табите. Поставям маркер малко по-долу, макар тя да е добавена в Google Maps и лесно да я откриете.

След чешмата има вариант да се слиза по пътеката/пътя, но така се заобикаля повече. Решихме да минем напряко. Слиза се бавно и внимателно. Някъде тук се сгромолясах на земята, подложих дясната си ръка и на някоколко места обелих кожата. Не е лошо да се ползват ръкавици без пръсти. 

Трудната част приключи. Слязохме до около 900м. надморска височина. Върви се по широк път, в непосредствена близост до река Острешка. Някъде тук решихме да починем и да направим едно СПА в реката.

Малко очаквано но видяхме паркирана Тесла и някаква къща, наподобяваща тази на баба Яга...

Слагам маркер и на последната чешма по пътя. Намира се на по-малко от час от Острец.

В 18:00 бяхме на паркинга. Точно 10 часа продължи целия преход. 6 часа и 22 минути непрекъснато вървене (Moving Time). 1245м. денивелация. 18км и 200м.

Ден 2

Релакс и връщане

Около Видима, където бяхме отседнали, няма много какво да се прави, но за сметка на това разбрахме, че на 500 метра се намира хубав вир по река Видима, където може да се разхладим. 

По обяд тръгнахме към Ловеч. Хапнахме на обичайно за нас заведение, разходихме се по покрития мост, центъра, пихме по едно кафе и газ за Русе.