Изкачване на връх Мальовица

Ден 1

Изкачване на връх Мальовица

Русе. Алармата звъни в 4:00 сутринта с идеята в 5:00 да сме готови и да тръгнем на югозапад към Рила планина. Честно, не се наспах. Дремнах малко в колата. Минаваме през София, Самоков и към 9:45 бяхме на старта на екопътека Мальовица. Пояснявам, че сме 6-ма, че на снимките не се вижда много :)

Още ми се спи!

Не бе минало и четвърт час, когато срещнахме първата планинска чешма — студена, кристална вода, изливаща се от сърцето на Рила.

Усеща се като студена бира!

Продължаваме по план към хижа Мальовица. Пътеката е съставена от малки насипни камъни. Гледките са живописни.

Стигаме хижата за по-малко от час. В 10:45 правим първата почивка. Всички пейки около хижата бяха заети, всеки сяда където намери. Както по-късно ще разберем, събота не е удачен вариант за катерене на топ дестинации :)

Продължаваме смело към целта, като идеята е да почиваме на всяка "тераса" за по 5-10 минути. 

С изненада установихме, че и през Юли месец на много малко места има още сняг..

Сняг през юли

Времето беше горещо и изкачването до Еленино езеро се оказа по-тежко от прогнозираното. Навсякъде големи камъни, което си изисква добра подготовка. Добавяме и факта, че не се бяхме наспали добре. В 12:30 вече бяхме на езерото. Имаше значително струпване на хора. Хапнахме за около 20 минути и направихме малко снимки.

Ако някой се припознае, нека пише :)

Продължаваме яко нагоре към заветната цел. Следва най-тежката, според мен, част. Тук ще добавя една снимка да видите защо събота не беше подходящ ден за Мальовица.

Ако някой се припознае, нека пише :)

В 13:40 бяхме горе. Това прави 4 часа изкачване и почивки от старта. Гледката е наистина страхотна и както винаги си заслужава. Не се вижда на снимките, но горе на върха все едно имаше някакво изложение и се раздават кебапчета. 

Да покажем малко гръб

Ето пък на тази снимка се вижда ... "Рилският Манастир"

Съдейки по снимките да сме стояли не повече от 30 минути горе. Хора продължаваха да прииждат. Решихме да тръгнем за надолу, докато е време. Следващата цел беше да се разпишем и на Еленин връх (2653м.). Отклонихме се за около 20 минути.

Навърщане снимах една табела. Може някой да иска да прочете повече за маршрута.

Не помня кога бяхме на хижата, но по спомен беше около 16:30. Пихме по една бира и надолу към колите. Колената бяха изморени, теренът не позволяваше да се бърза много. Малко суха статистика: 15км. за 6 часа и 15 минути (БЕЗ почивките). 1040м. денивелация. Около 4300 изгорени kcal. Около 17:30 бяхме на паркинга и поехме към къща за гости Лориан, с. Маджаре.

Заслужена почивка от около 2 часа. Трябваше да хапнем някъде. Според Google нашето място беше Механа "Последень Грошь" в село Мала църква. Препоръчвам. Порциите бяха големи, всичко беше много вкусно. Нямам снимки за доказателство!

Ден 2

Разходка и прибиране към Русе

Събудихме се към 7. Нагласихме багажа и тръгнахме за Самоков да търсим нещо за ядене. Позиционирахме се на паркинга на Lidl, защото видиш ли, беше неделя и нямаше много варианти за закуска. Решихме проблема все пак. Изпихме по едно кафе и напред към следващата дестинация - Въжения мост на Долни Пасарел. Хареса ни, заслужава си. 

Последната дестинация, преди да се приберем, беше Гложенския Манастир. Не беше много по път, но не бързахме за Русе. Имаше предвидено кръщене за неделя, така че нямаше как да се застояваме много.

Минаваме през Ловеч, с ясната идея, че трябва да се обядва стабилно. Мястото е "Ачевата Механа". Отзивите са положителни. Хареса ни, въпреки, че беше топло и задушно.